литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Отговор, адресиран до г-н Марин Бодаков

Уважаеми г-н Бодаков, прочетох в онлайн изданието на в. “Култура”, бр. 16 (2455), 25 април 2007 г. кратък текст, подписан с “Култура” в курсив. Тъй като в него е споменато името ми и текста ми от в. “Литературен вестник”, бр. 15, 18-24.2007 г., който представлява отворено писмо до Вас, ще предположа, че Вие сте автор на текста, озаглавен “Благодарности” и ще отговоря на него като на Ваш отговор на отвореното ми писмо до Вас.

В отвореното ми писмо до Вас публично Ви призовах да напуснете в. “Култура”. Вие започвате отговора си с местоимението “ние”. Не знам кои са тези “ние” и не съм се обръщал към “тях”. Обърнах се към Вас и Ви призовах да напуснете в. “Култура”. Повтарям призива си. Не съм получил отговор, защо не сте освободили мястото си на литературен редактор на в. “Култура”. Отново публично Ви призовавам или да напуснете в. “Култура”, или да отговорите, защо няма да напуснете в. “Култура”.

Вие ми благодарите от името на “ние” — към които не съм се обръщал — за “приписваните ни висоти”. Възможно е това изказване да е иронично. Но моят призив и въпрос към Вас не са иронични. Аз твърдя с права интенция, че постъпката Ви да станете съветник на г-н Пирински предизвиква неприемлив конфликт на интереси. Това не е иронично.

Единствената мисловно, а не просто реторично отговорна дума, която откривам в “Благодарности”, е “автономно”: “просто сме се старали да сме честни пред съвестта си и да вземаме всичките си — кадрови и съдържателни решения — автономно”. Освен това тя е поставена в болд. Ще взема отношение по това удебелено твърдение, доколкото единствено то се доближава до дискурсивния режим на отговора.

Съвестта не е категория на публичната сфера. Никой не може да знае и не бива да може да знае, какво се случва в нечия съвест. Аз не се обръщам към съвестта Ви, а към професионалното Ви задължение на журналист да избягвате или минимализирате възможностите за възникване на конфликт на интереси. Ставайки съветник на Председателя на Народното събрание, Вие създавате възможност за възникване на конфликт на интереси. Вие може да сте си автономен во стаичката на съвестта си колкото си искате — това не ме касае, бъдете си. В публичната сфера Вие сте длъжен като журналист да избягвате възможностите за възникване на конфликт на интереси. Изпълнете професионалното си задължение на журналист.

Напуснете в. “Култура”.

С уважение,
д-р Владимир Сабоурин