не съм срещнала нито една капка - която да съжалява, че е капка







хората все не искат да са това
което са

днес вали дъжд

една капка
ми се усмихва
доволно

тя е необходима
на сезона
на пейзажа
на някой корен

капките винаги са необходими

знаят много добре
че притежават
обла форма
и водно съдържание

забелязвам
че досега
не съм срещнала нито една капка
която да съжалява
че е капка
и да се осъществява
примерно
като балон

а хората все не искат да са това
което са

извод:

в това е разликата
между хората и капките

свиквам






седем кръгчета дим
скачат групово
и самоубийствено
от прозореца

най-малкото вика
за помощ

аз пуша
невъзмутимо

свиквам
с какво ли не

преди малко
пред очите ми
изгоря една китайска пръчица
а кубчето лед
отдавна е мъртво в чашата

иначе в момента е вечер

лампата си въобразява
че е ослепителна

а аз
че съм достатъчно безразлична
към всичко
което не мога да променя

малка малка безкрайност






подозирам
че крия
малка малка безкрайност
във вид на необозрима торба

винаги мога да побера
болката
която потъва потъва
и става нищожна
като камъче
сред тревите
на великодушното ми опрощение

само радостта е въздушна
и огромна

когато я пъхам в себе си
забелязвам
че излъчва
още и още радост

с привичната си лекота
се промъква обратно
на повърхността
/радостта е суетно същество
и обича всяка показност/

а ако ме попитат
коя ценя повече
болката или радостта

нищо няма да кажа