Станимир Димитров, Препънати разходки
Дата: четвъртък, септември 03 @ 09:42:06 EEST
Тема: Думи на кръст
Водката и цигарата,
която дими под шапката ми
ще ме отведат към бреговете на Хаити
между гърдите на
мулатките
с маслинените зърна,
ухаещи на колониално охолство...
Интересувам се от всички теории
за натрупване на Капитала...
за преразпределение на материалните блага,
обожавам разсъжденията за изцъклените
очи
на хищните
негърчета
и вдлъбнатите дупета на гладните нимфетки...
Някой си, Владимир Сабурин, беше писал
нещо си... за чукането в гъза, за шибането в гъза
за ебането в гъза, за уважението към гъза...
Може би, по бреговете на Хаити,
където пясъкът ухае на сребриста сол,
а пяната завърта кървави гердани
между бедрата на креолките
всички се шибат в гъза...
Но както и да е е, аз никога не съм бил там
и няма, и да бъда.
Ще си запаля още една цигара.
Ще опитам да си представя нещо друго...
Сещам се за един филм, който ме изплаши...
и просто исках да говоря,
за осакатената курва с отрязани крака
и пулсираща вагина...
някакво животно изпълнено с омраза...
тъмен ум, вкопчен в гнусни инстикти,
които причиняват наслаждение от причинената болка...
Може и да е било на Хаити... може...
Спомням си, че нямаше и капка кръв -
никакво свидетелство за живот!
Само власт, насилие, секс и унижение...
А по света (не само на Хаити)
има толкова много хора, които живеят
заради ВЛАСТ,
НАСИЛИЕ, СЕКС И УНИЖЕНИЕ.
По света има и глад, болка, деца и болести...
Никой не иска да слуша
за ГЛАД, БОЛКА, ДЕЦА И БОЛЕСТИ.
Трета цигара.
Съществуват представи, които
нараняват много по-дълбоко
от клишето "средностатистическа курва"
но аз се ИЗВИНЯВАМ
само за тия
две
последни думи.
Гася я...
|
|
|