литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Нагнояване на чувствата

как нагноиха само чувствата
невероятно
как любовта премина в нелюбов
обратно
и претопяват се душа в душа
преливат
изпълвайки света край нас
убиват
като барут изровен от окоп
инцизия
на стари рани гной и кръв
ревизия

това бе вчера
днеска оздравявам

Кабината

Забравих се
във телефонната кабина.
Като тефтер, изписан до средата.
В коя - не помня.
Мисля, беше синя.
Отпред в тефтера -
снимки на децата.
А твоят телефон не е записан.
От толкова години с теб се знаем.
О, онзи другият ли?
Пак въздишат
години време.
Ти не ми го даде.
Направо тръгна.
И реши, че дълго
търпели сме Промяната.
Покълна
и като диви бурени
си е проправяла
в цепнатинката стара на тефтера
стъбла, в които пътят ни потъна.

Защо ме питаш още за кабината?
Не я намерих.
Днес звъня от друга.

На темето на комара

Застанах в центъра
- зрънце от ин
във истина от бяла светлина
на янг-а.
Усетих силата -
не знам си колко пъти
земно же
ме прикова,
почти ме смачка.
Като че слон
ми стъпи на гърдите.
Не!
Като че ли
потънаха нозете ми в поле
аморфна маса
изначалност.

Превърнах се на топче
със размер главата на комар.

Горещо бе.
И гладко.

А болката
попарваше,
попарваше,
попарваше без жал.
И плаках.