RAMMSTEIN, Копнеж
Дата: петък, април 23 @ 21:55:22 EEST
Тема: Игла за грамофона




Старикът


Очакваше той вятър полудневен;
вълна се търкаля и ляга полека;
поклаща ветрилото старец,
водата раздвижва, човека.

Камък хвърлям вяло във водата,
тя се в кръгове вълнува...
старецът печално ме поглежда;
по реката погледа му плува

На белия пясък старикът
треперейки, пуши лула;
защо му е нужно ветрило
Известно е само на мен и водата.

Предчувствието спи като вулкан;
и аз го с колебание запитвам;
главата си навежда сякаш в сън;
преди душата му да литне:

„Водата твое огледало бива –
щом бъде гладка, тя явява
колко притчи ти остават
и как се на пощада ти надяваш…”

Ветрилото към себе си притиска,
в юмрук последно си ръката свива,
а пръстите му трябва да се счупят,
да падне в пясъка това ветрило.

Към стареца отчаяно повиквам –
едничък той ще ме спаси;
оставам сам сред полудневен вятър
и мога по ветрилото да сричам:

„Водата твое огледало бива –
щом бъде гладка, тя явява
колко притчи ти остават
и как се на пощада ти надяваш…”




Alter Mann
http://www.youtube.com/watch?v=EU1IYrLKymY
http://www.youtube.com/watch?v=z-uoozpNvqY
http://www.youtube.com/watch?v=WWMeTFvKQMA
http://www.youtube.com/watch?v=Qx_-xaNME0g








Копнеж


Нека с твоята сълза се стичам
в твоя лик към Африка;
към сърцето на лъвица,
дето бивал съм преди в дома.
В твойте нежни, бели длани
нека търся стародавен сняг –
сняг там вече няма…

Нека в твоята сълза отплувам,
върху облака, нерадо;
пъстра птица чело крие
във гнездото свое благо –
в твойта нежна, бяла длан
търся шепа ситен пясък –
пясък вече няма там...

Той се крие в теб,
подобно на инсект;
в съня си не усещаш
как жили те зловещо;
щастлив аз няма никъде да бъда –
пръст към Мексико протягам,
но потъвам в океана
на дълбоката горчива рана –

Копнеж…

Нека с твоята сълза се стичам
в твоя лик към Африка;
към сърцето на лъвица,
дето бивал съм преди в дома.
В твойте нежни, бели длани
нека търся стародавен сняг –
сняг там вече няма…

копнеж
копнеж




Sehnsucht
http://www.youtube.com/watch?v=XQqFn1_2hjo
http://www.youtube.com/watch?v=4hzKPIT9VYg
http://www.youtube.com/watch?v=cFVT__zEMS4&feature=related








Ангел


Щом приживе вършил си добро,
ще имаш сетне ангелски живот.
Но взираш се във мрачното небе
и питаш: „Где сте ангели, къде?”

Щом облаците в сън се скрият,
ти виждаш ни в небето сиво;
при нас самотно е, жестоко –
не искам ангел да съм, види Господ.

Прикриват се зад слънчев свет,
безкрайно от нас, те далеко;
държат със ръце на звездите крилата,
ранени, да не рухнат на земята.

Щом облаците в сън се скрият,
ти виждаш ни в небето сиво;
при нас самотно е, жестоко –
не искам ангел да съм, види Господ.




Engel
http://www.youtube.com/watch?v=nbZa_9BnMOw








Мама


Сълзи от възрастни деца
аз нижа върху кичур бял, коса;
енголпията мокра хвърлям;
как искам майка ми да ме прегърне…

За мене слънцето не свети;
ни зърна, с кърма налети –
в гърлото – тръба завряна,
нито имам пъп на свойто тяло…

Мама

Не мога да поема мляко,
от майчина прегръдка свята;
заченат нейде съм без време,
накрак, без име и без семе.

И майка ми, що не роди ме, дето,
нощес заклех се във сърцето –
ще обсипя с болка, цяла,
а тялото и ще удавя.

Мама

В утробата си тя е риба взела;
стигмати грозни върху мойто чело –
със устните на ножа ще ги трия,
дори смъртта във мен да се забие;

Мама

В утробата си тя е риба взела;
стигмати грозни върху мойто чело –
със устните на ножа ще ги трия,
дорде смъртта в сърцето не завие…

Мамо,
дай ми сили!

Мамо,
дай ми сили!




Mutter
http://www.youtube.com/watch?v=I8Up7geTHyQ








Венчай се за мен


Видно е – той се промъква към гроба –
Година вече той е сам;
И всичките му сетива скръбта изпълва –
всяка нощ заспива край притихналия храм.

Там, под камбаните, съм чело до камъка свел –
единствено аз бих могъл го прочете;
на оградата пее пъстър петел;
а аз преживявах на теб във сърцето...

Окачвам страха си на тази ограда,
и всяка нощ гроба разравям –
искам да видя какво ли остана
от лицето любимо, засмяно...

Под камбаните аз на нощта съм във плен –
единствен и сам сред гробовете звяр;
жадно очаквам нощта всеки ден –
ти втори път се изплъзваш от мен...

Венчай се за мен

И гроба със длани до дъно разравям –
търся това, дето ми липсва;
когато луната надява прекрасна премяна,
аз в хладното тяло устни притискам ...

Аз нежно обгръщам твоята шия;
подобно на вехта хартия
се къса лицето любимо....
А бяхме едно с тебе ние...

Венчай се за мен


Под камбаните аз на нощта съм във плен –
единствен и сам сред гробовете звяр;
жадно очаквам нощта всеки ден –
ти втори път се изплъзваш от мен...


Тогава аз твойте отломки прегръщам
в горещата нощ, но проклетият
глас на петела утрото връща
и с ярост му аз главата откъсвам...

Венчай се за мен
Венчай се за мен




Heirate mich
http://www.youtube.com/watch?v=83NmNL8BxMo
http://www.youtube.com/watch?v=QI33ln3c5O4&translated=1
http://www.youtube.com/watch?v=v2chK7oRTTI
http://www.youtube.com/watch?v=0YwE4xOn3UE&feature=related






Превод: Емилиян Иванов

Старикът
Копнеж
Ангел
Мама
Венчай се за мен




Текстът е от литература плюс култура |*| GrosniPelikani
http://grosnipelikani.net
Няколко здрави парчета посред happy end-а

URL на публикацията е:
http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=599