литература плюс култура |*| GrosniPelikani

Denn alles Fleisch es ist wie Gras…

І Петр., 1: 24

... изглежда, Господ е наистина безименен;
наистина незнаен; със Своята сила, невидима;
и на Сина – единородния, с могъщество преминал
по път невъзможен – към ада... и пламъците там
изстинали...

.... вероятно, Божието име – непонятно е,
а битието Му...; пироните, венеца..., жертвената рат
за нашето спасение, макар – всевъзпяти,
нечути в сърцата на грешните; братята –

тия, най-малките, бяха; гласът Му –
по-тих от кристалния сън на тревата,
макар и – неспирно, и кротко ръми върху –
свято тешù, оросява – моята душа, разплакана...

... И нека да бъде ни, тъй невидим грехът
за Всевишния, както и за нас – Благодатта...

------------------------- Интересен факт е, че в своя ‘Ein Deutshces Requiem’, макар и построен върху лит. основа на текстове из двата Завета, Й. Брамс се е погрижил Христовото име да не се, дори веднъж, споменава там; вероятно, с оглед добрия отговор на ІІІ-та Божия заповед; а може би, за да се дискретно изтъкне, тò же, че сотирологическата тема поражда проблеми, не само общохристиянски, но и – общочовеки, по екзистенциалните си значения, като цяло...