литература плюс култура |*| GrosniPelikani

ДЖАПЕКТУРА

Всичко, което знаем за архитектурата от последните 40 000 години, се превръща в безнадеждна архаика под напора на новото архитектурно мислене – джапектурата. “Джапектура” е новоизкованата дума, която точно предава характера на архитектурната революция: архитектура с формите, качествата, функциите и философията на джапанката. Джапектурата е не само ново пространствено и екологично мислене, но и нов, по-висш етап на постигане на онова, което някои философи наричат човешки потенциал. Затова джапектурата е както нова ера в технологията и представите ни за това как може да бъде преобразен светът, така и нов етап в постигането на нашата човечност.

Революционният архитектурен дизайн на джапектурата е минималистичен и при него вътрешното пространство неусетно и непринудено се отваря към външното пространство и обратно. За традиционни стени, подове и тавани не може да става и дума, понеже джапектурата се отличава с необикновена еластичност – подовете стават тавани, таваните – прозорци, а вратите – стени. Обитателите на джапектурата ще се отличават с необикновено висока интелигентност, понеже те ще бъдат принудени непрестанно да мислят и да съобразяват кое какво е, тъй като вратата, която човек очаква да води към спалнята, може да се окаже прозорец, от който се пада от сто и петдесетия етаж. Обратното също може да е вярно: например кандидат самоубиец скача от прозореца на сто и петдесетия етаж, а се оказва, че влита през вратата в леглото на някоя дългомиглеста красавица.

Джапектурата отново сближава човека и природата, които пещерите, пирамидите, замъците, укрепленията и небостъргачите са отчуждили. Хлорофилът на увивни, пълзящи и пробивни растения става част от човешкото пространство. Джапектурата се строи на принципа, че архитектурата е жива, тя е растящ, дишащ и самообновяващ се според условията организъм. Джапектурата е напълно зависима от природния контекст и за нея важат законите на еволюцията на Дарвин. За сега теоретиците на екоархитектурните аспекти на джапектурата още спорят дали два крака са по-добре от четири, четири от шест, шест от осем или осем от сто. Учените все още нямат ясен отговор на въпроса дали в джапектурата е екологично по-изгодно да се обуват с джапанки двукраките обитатели на джапектурата, тоест човеците, четирикраките обитатели – сиреч дребните и средните гризачи и игуаните, шестокраките хлебарки и мравки, осмокраките раци и паяци, или стокраките стоножки.

Традиционните човешки обиталища започват с ограничаващите пещерни пространства. Пещерите, казано с езика на джапектурата, са подобни на военните чизми – те пазят от кал и студ, от диви зверове и природни стихии, но те и стягат полета на човешкия дух и му причиняват болезнени мазоли и шипове. От пещерите и чизмите архитектурата еволюира към три-четвъртите ботушки на кокетките от осемнайсти и началото на деветнайсти век. Това са замъци с градини за всякакви забавления и удоволствия. Въпреки безкрайно по-широкото пространство от пещерите и чизмите замъците, дворците и полуботушките с връзки, копченца и кукички също са ограничени – те се простират само дотам, докъдето копае лопатата на градинаря. Отвъд оградата на парка е нечовешкият хаос, кръвожадните зверове и митичните чудовища – именно там, сред хаоса, Господ Бог прокужда Адам и Ева за прекаленото им обущарско любопитство, когато Ева обува полуботушките, откъснати от Дървото на познанието. Древногръцките, древноримските и древноеврейските сандали бележат по-висок етап в архитектурното мислене. Техен аналог са стъклените небостъргачи, при които носещите елементи са не външните стени, а вътрешните метални конструкции, както кракът е носещата вътрешна конструкция на сандала, около която се увиват каишките, връзките, закопчалките и панделките. Небостъргачът е сандал с изключителна здравина, която издържа и на най-силните земетресения и вулканични изригвания. Досега няма случай, при който земетръс да е повредил сандал, а и 97% от затрупаните от Везувий жители на Помпей са със сандали, които са останали непокътнати под вулканичната лава и пепел. Архитектурната еволюция се увенчава с архитектурна революция, когато настъпва времето на древнокитайските джапанки, открити едновременно с коприната и барута. По Копринения път, кривуличещ от Китай до Близкия Изток и Европа, трополят безброй джапанки върху нозете на китайци, мюсюлмани, езичници и християни, на мулета, магарета, коне и камили. По Пътя на коприната се редят ханове, почивни пунктове и храмове с формата на джапанки, където морните търговци освежават силите си и се сдобиват с нови джапанки. По Пътя всички религии и вероизповедания се сливат в единствено правилната религия на Джапанката, която проповядва, че Началото, Средата и Краят е Джапанка. Обзирайки историята на архитектурата от пещерата до джапектурата някои учени вече предлагат новата ера, която неизбежно ще настъпи с широкото въвеждане на джапектурата, да се нарича джапектурит, но други учени са по-склонни да приемат названието джапектурзой.

Философският аспект на джапектурата се разбира, когато древните джапанки се видят като изоморфен аналог на даоизма, дзен будизма и родствената им феноменология. Както даоизмът, така и джапанката учи, че ценното е не онова, което е, а онова, което не е. Брокерът в условията на джапектурата не рекламира и не продава квадратни и кубични метри площ и обем, отличните материали на стените и подовете, местоположението, дизайна, изгледите към езеро или море, дома като сигурно средство за влагане на парите, които след покупката на дома само ще нарастват, а онова, което не е – празнотите, ограничени от субстанцията на прозорците и вратите, нематериалността на невидимото, мистиката, теософията, кабалата, тайната и метафизиката отвъд теракотата, тухлите, мрамора, кованите решетки и изгледа към океана или снежните върхове. Джапектурата се крепи само на една тъничка гумена каишка около ходилото, която може всеки момент да се скъса, да изчезне, да се превърне в нищо. Това нищо, метафизичното Nichts, който предшества всяко нещо, учудването, че има нещо, вместо да няма нищо, е най-първичната човешка Angst пред съществуването на Битието. Банките в епохата на джапектурата не дават заем на човека, купуващ джапектурен дом, който той изплаща с безбожна лихва, а купуващият човек дава парите си на банките, които те никога не му връщат, и така той се озовава сред екзистенциалната Angst – пред неизбежното най-първично усещане, че каквото го е имало, сега го няма. Именно тази нямавост на имавостта е изоморфна на скъсаната и захвърлената безполезна джапанка, на босия крак, който е запратен в сърцевината на Битието, от която бавно започва да се оформя просветленият отказ от всякакви желания, с други думи нирвана.

Следователно най-забележителното в джапектурата е това, че тя прави обитателите си абсолютно свободни хора и така човекът в епохата на джапектурита или джапектурзоя постига човешкия си потенциал. Джапектурата символично изразява и практически въплъщава основната идея не само на западната модерност, а и на индийския будизъм – а именно, че човекът се дефинира като свобода. Свободата човек да взема решения, да действа според тях и да поема отговорността за действията си, както и свобода от всяко желание и надмогване на кръговрата на самсара. Затова ако ви е скучно или глупаво, ако всичко ви е дошло до гуша, ако не желаете в следващото си превъплъщение да сте катър, куцукащ с непосилен товар по Копринения път от Пекин до Багдат, ако ви се ще да забегнете през девет царства в десето и да се ожените за царската дъщеря, просто обуйте джапанките си, които са всъщност вашият най-автентичен дом, и тръгнете накъдето ви тегли сърцето и накъдето ви видят очите. И ако тези джапанки са Made in China и каишките им се скъсат на петата крачка – толкова по-добре – преглътнете го като будистки мъдрец, погладете огромния си корем, погълнал радостно и толкова други нещастия, и продължете с усмивка напред към същината на Битието!

10-16 септември 2013 г.

МАЙСТОРА И ЯБЪЛКАТА

Владимир Димитров – Майстора: източен, сух, с горда осанка, огромно чело и патриаршеска брада. Всичко у този титаничен творец навява възпоменания за древните предания и писмена на библейските пророци.

Най-прочутата картина на Майстора е девойка в национална носия, държаща ябълка.

– Защо? – питат журналистите.

– За по-евтинко – отговарят изкуствоведите. – Въпреки гения си Майстора е бил крайно беден и не е имал пари да плати за гол женски модел, който държи ябълка, камо ли пък и за гол мъжки модел, за дърво, змия, смокинови листа, градина, много висока ограда около градината, Господ-Бог и херувим, който размахва огнен меч.

26 декември 2013 г.

ЛЕДОРАЗБИВАЧИ

Асошиетид прес съобщи, че преди два дни руският кораб, превозващ съоръжения за изследване на Южния полюс, е бил скован от лед на около 180 км. северно от полярната станция, която е била неговата цел. На помощ на кораба се е притекъл китайски ледоразбивач, но и той е бил спрян от ледовете без да успее да достигне руския кораб. Един австралийски ледоразбивач, тръгнал да освободи китайския кораб, също е бил скован от леда. Новозеландски ледоразбивач се е опитал да помогне на австралийския, но и той се е озовал в ледена прегръдка. Индийски ледоразбивач, поел да спасява новозеландските си колеги, също е бил блокиран от ледени грамади.

Асошиетид прес предаде, че единственият начин всички тези кораби да бъдат освободени е това съобщение да се прочете отзад напред.

28 декември 2013 г.

ЗА ЧИСТОТАТА

Едно момиченце с нова рокличка и нови сандалки стъпва в една локва. Майка му му се скарва, сваля окаляното сандалче и започва да пляска изцапаното краче. Момиченцето ревва. Един минувач вижда сцената, отива до майката и я ритва. Майката цопва с двата крака в локвата и надава писък. До минувача се появяват двамина младежи. Те блъсват минувача в локвата и той пада в нея по лице. Минувачът започва да крещи. До младежите притичват трима полицаи. Те започват да пердашат младежите с палки. Младежите се опитват да избягат, но се спъват и падат в локвата. Младежите надават рев. По улицата се задава взвод войници, отиващи под строй на баня. Те се втурват да разтървават биещите се, но в сборичкването с полицаите и пазителите на реда, и бранителите на родината се пльосват в локвата с крясък и олелия.

Тази история нагледно ни показва колко важно нещо е чистотата и как тя трябва да се пази на всяка цена.

27 ноември 2013 г.

СОЦИОЛИНГВИСТИКА

На български се казва “ушна кал”, а на английски “earwax” (ушен восък). Социолингвистичното обяснения на тези факти се състои в това, че до средата на XX в. в България не е имало асфалтирани пътища, докато по същото време Великобритания, Съединените шати, Канада и Австралия са били страни със силно развито пчеларство.

28 декември 2013 г.

ДРУЖБА ОТ ВЕКОВЕ И ЗА ВЕКОВЕ

Българо-американската дружба е от векове и за векове. Онова, което свързва двата братски народа, е белотата. В България гонят бялата лястовица, а в Америка – Белия кит.

28 декември 2013 г.