литература плюс култура |*| GrosniPelikani - Из «ЗАЛЕЗИ НАД ВЕЧНОСТтА»

ЛЕДЕНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ С ОТРОВНО СЪДЪРЖАНИЕ

И в науката вее вятъра на самотата. Науката знае, че макар и най-умна, тя е сама. Нейните най-близки приятели, математиката и логиката, са способни да се напият и да я зарежат, защото устремени към чистата истина, те се изгубват в някоя кръчма.

Съществува извън-езиково познание, което е резултат от душевните преживявания, които можем да наречем и опит на сърцето.

То прехвърля логиката на разума, и от гледище на науката е необяснимо, въпреки че е разбираемо за вярата. Науката не го регистрира, защото нагласата ѝ за свръх абстракция, като сетиво или инструмент на ума, не долавя това познание. Но понеже знае все пак, че то съществува, го презира и без да го познава.

ПОСОКА – НИКЪДЕ

Всеки водач води хората в мрака на въображението си, тоест не знае накъде върви. Неговите цели са мъртви абстракции, върху които той няма друг контрол, освен една гола и смътна идея за това кои са «правилните пътища» и «важните неща». Важни – за кого? Целта на водача е власт над хората. Напълно възможно е неговата цел да не е моя или наша, затова внимавайте.
Водачите и лидерите заслужават най-малко доверие, защото целта им е власт, а властта има неизменното свойство да угнетява и потиска едни хора в полза на други; властта, сама по себе си, е едновременно цел и инструмент на злоупотребата и който я има може да владее и вас, а това, каза майстера, може и да не е поетично, защото реалността е човешка.

НАПУШЕНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Психиатрията е диалог, но от гледище на подчинението и йерархията. Откъм човешката свобода видяно, тя е арматурата на страха и любопитството пред непознатото и силното в областта на духа. Психиатрията е авторитарен опит на човека да разбира другия, определено от една норма на ума, която е предзададена и за това недействителна.
Логиката между болестното и здравето в психиатрията е различна.

Психиатрията е дъщерята на лудостта. Тя обича да свири на пиано.

Препоръчителна литература: «Малки поеми в проза» Шарл Бодлер.

Любимата ми поема е "Великодушният играч".
Абсолютен шедьовър.

– Човекът е зависим по природата си – каза Емилиянеца.

ВРЕМЕ Е

– Времето, – козна майстера, – предхожда истината. – той издиша тежко и продължи подавайки: – Човешката истина е времево ограничена, тя е подчинена на времето, защото, за да се стигне до нея, първо е нужно време. Затова е казано: всичко си има време, време има за всяка работа под небето. Така времето влияе на истината, която се променя, като тоя процес е неведом. Всяка истина чака времето си, и всяко време води за ръка своята истина. Истината отмерена във времето вече не е същата, а времето, което е отмерено вече е небитие. Явно в паметта на хората времето и небитието са реални и съществуват заедно, за да ни дадат спомена.
– Какво значи всичко това – попитах го аз.
– Идея си нямам – весело отвърна той и започна да си свива цигарка. – Зная само, че приятелството е по-важно от познанието.