Владимир Шумелов
Гьоте – за смъртта и безсмъртието
„Гьоте – за смъртта и безсмъртието“, подбор, коментари и послеслов Вернер Келер, Литературно сдружение „Гьоте в България“, библ. „Германистични студии“, изд. „ПИК“, В. Търново, 2010

Сборникът с текстове на Йохан Волфганг фон Гьоте на тема смърт и безсмъртие е съставен от големия германски гьотевед проф. д-р Вернер Келер (оригиналният сборник е озаглавен „Сбогом и преход. Мисли за смъртта и безсмъртието“), а българското издание е посветено на неговата 80-годишнина. Книгата излиза в поредицата „Германистични студии“ под общата редакция на доц. д-р Николина Бурнева (Великотърновски университет) и под „шапката“ на Литературно сдружение „Гьоте в България“; подборите, коментарите и послеслова са дело на проф. д-р В. Келер, а преводите от немски език са на Надежда Дакова (проза) и Росица Йотковска (стихове). Сборникът е отпечатан с любезната подкрепа на Goethe-Gesellschaft in Weimar e V. Това е особен сборник с текстове на Ваймарския класик – той събира мъдростта на човешкото съществуване, разкъсано от две финални негови крайности: смъртта (като разтваряне във всемира) и безсмъртието (като вид „авто/канонизиране“). Актуалността на проблема за безсмъртието (превръщането на класика в световноизвестен представител на културното наследство на германската нация) се засилва още повече от факта, че нарасналият до невъобразими размери интерес към личността и дейността на Гьоте, изразяван почти винаги суперлативно, в последните десетилетия спада, наблюдава се известен скепсис към фигурата на „великия мъж“. Ето какво пише В. Келер по този повод: „Гьотевата надежда за безсмъртие може да ни насърчи, ала тъй като не може да претендира за общовалидност, всеки човек е призван да постигне своето собствено, присъщо само нему убеждение. В многобройни разговори, писма и максими късният Гьоте дава израз на вярата си със сдържана откритост, ала едва съвкупността от изявленията му представя неговата индивидуална истина в цялост, която не се нуждае и не понася нито от рационални доводи, нито от догматични застраховки“. В основната част „Текстове на Й. В. фон Гьоте и неговите съвременници“ ще се натъкнем на: писма на Гьоте до Анна Маргарета Текстор (по баща Линдхаймер) – негова баба по майчина линия, до Катарина Елизабет Гьоте (по баща Текстор) – майката на Гьоте, до Фридрих Леополд граф фон Щолберг, до Фридрих фон Шилер, до Фридерике Каролине Софи, принцеса фон Солмс-Браунфелс, до Карл Фридрих фон Райнхард, до Карл Фридрих Целтер – музикант и композитор, до Вилхелм фон Хумболт, до Кристиан Готлоб фон Фогт, до Антоан фон Циглер, до Йохан Фридрих Рохлиц, до Фридрих Венцел, до Фридрих Лудвиг Вахлер, до Хенриете Хазенклевер (по баща Шлосер), до Аугусте фон Бернсторф (по баща Столберг), до Сюлпиз Боасаре, до Уотър Скот, до Мориц Паул фон Брюл, до Луизе Аделе Шопенхауер и др.; на негови слова по различни поводи, на рецензии, откъси от разговори на Гьоте с известни личности, на откъси от негови произведения, както и творби в цялост – „Прометей“, „Страданията на младия Вертер“, „Фауст“, „Песен на духовете над водите“ (билингва), „Музата“ (билингва), „Херман и Доротея“ (билингва), „Ефросина“ (билингва), „Непреходност в промяната“ (билингва), „Талисмани“ (билингва), „Блажен копнеж“ (билингва), „6 юни 1816 г.“ (билингва), „Орфически слова“ (билингва), „Порти“ (билингва), „По-висше и най-висше“ (билингва), „Отделното и целостта“ (билингва), „Завет“ (билингва), „Годеникът“ (билингва), „Пред черепа на Шилер (Останките на Шилер)“ (билингва) и др.; тук са и откъсите от „Разговори с Гьоте“ на Йохан Петер Екерман, текстът „За последното заболяване на Гьоте“ на семейния му лекар във Ваймар Карл Фогел. И резултатът: „Без да посвещава на трансцендентното философски трактати, Гьоте налага убеждението, че животът на тази земя и в тази материална сфера не е всичко, че смъртта е само преход от една форма на съществуване в друга, че няма резон вече изграденият в човешката личност енергетичен потенциал да изчезва безследно и безвъзвратно заедно с отмирането на телесната, „тленна“ маса. Напротив, именно трансформацията на материята е предпоставка за реорганизирането и оптимизирането на световния енергиен баланс“ (Н. Бурнева). Сборникът ни разкрива Гьоте от един по-непознат ъгъл, пък и защо си мислим, че познаваме Гьоте – геният на човечеството, великият поет и писател, олимпиецът от Ваймар, естественик и общественик? Мъдрецът, който изрича: „Не прозреш ли мъдростта: / Живи чрез смъртта сме! / ще си гост на таз земя, / вечно безучастен“.