Владимир Шумелов
„Сладостта на живота“ в контраст
Паулус Хохгатерер, „Сладостта на живота“, изд. МД „Елиас Канети“, Русе, 2012.

Това е поредният австрийски роман, който дълбае върху така обичаните от австрийската литература теми за страха, самотата и смъртта. Нещо повече – той е трилър, а с него П. Хохгатерер печели литературната награда на Европейския съюз (ЕС) за 2009 г. Българското издание на „Сладостта на живота“ е през 2012 г. в превод на Пенка Ангелова и под редакцията на Недка Николова, а книжното тяло е съчетало перфектно усилията на Международно дружество „Елиас Канети“ (Русе) и ИК „Фабер“ (В. Търново). Книгата излиза под „шапката“ на библиотека „Нова Европа“ под общата редакция на П. Ангелова. В предговора си „Страхът и неговите метастази“ П. Ангелова обръща внимание на един синдром, особено актуален в днешния свят: заличаването на границите между нормално и анормално, появата и изследването на страха, насилието, смъртта... Всъщност едва ли е случаен и фактът, че Хохгатерер е австрийски писател и психиатър, както спечелият литературната награда на ЕС за 2011 г. български писател Калин Терзийски, който също е психиатър по образование. Макар че в случая нямаме среща с чисто жанров роман, а с текст, който включва както трилъра, така и елементи от различни други жанрови романни форми – психологически, криминален, философски, социален. Този модерен роман е с интересна структура: в 24 глави (започващи с „Нула“, „Едно“, „Две“ и т.н.) са представени различни темпорално-времеви перспективи от гледните точки на основните персонажи – полицейски инспектор Кòвач, детският психиатър Рафаел Хорн, Даниел Гаселик – криминално проявен младеж, и неговия 11-годишен брат Бьорн, Йозеф Бауер – свещеник и преподавател в училището, и др. Освен това събитийността и картините са уплътнени от множество реминисценции, контакти, разговори, вътрешни монолози и диалози, чрез които животът добива релеф и актуалност, пренася ни отвъд криминалната интрига и разкрива един паноптикум на съвременни европейски социум.

Но в основата на всичко е страхът. За какво става дума? Да цитираме задната корица (която е извадка от уводния текст на П. Ангелова): „В малко идилично градче, така да се каже, „между годините“, между Коледа и Нова година се случва нещо страшно: по много жесток начин е убит осемдесет и шест годишен старец, някой му е „премазал главата“, а неволният свидетел на събитието, седемгодишната му внучка, онемява...“ Това е последвано от още убийства – на животни, а вкупом тези деяния всяват страх у местното население, идилията е нарушена.

Нещо отключва злото в мирни години. Нещо подлудява хората, поощрява агресията, насилието. Може би основният отговор се крие в мотото на просвещенеца Джон Лок, което се свежда до това, че страхът при децата може да се тушира чрез болка; болката ги закалява срещу страх и опасност. Романът е антитеза на тази мисъл. Но защо „всичко се върти около децата“ (инспектор Кòвач)? Защото това е и роман на възпитанието – един твърде занемарен процес на съвременното глобализирано общество, който поражда проблеми, свързани с ценностни системи и избуяването на под- и надсъзнателни престъпни намерения и актове. Художествената интерпретация на тези намерения и актове в романа индиректно отговаря на въпроси около толкова зачестилите напоследък прояви на непредизвикана агресия и с нищо на пръв поглед необясними асоциални актове, водещи до единична или масова смърт. Разбира се, дисекцията на тези проблеми засяга и възрастните и тяхната вина, водеща до рани в психиката на подрастващите, а те от своя страна – до реактивирането на престъпност и асоциалност. Погледнат идеологически, романът представя логиката на престъплението (напр. като отмъщение, разплата, в основата на която е миналото), доколкото това е „логика“ от юридическа гледна точка. Но защо и децата, защо, откъде у тях тази агресия? Насилието (всичко, което се сетим за тази дума, плюс „жилото на заповедта“ на Е. Канети) предизвиква насилие, то го „оправдава“.

Днес говорим за масови убийци, за отделни шокиращи актове на предизвикване на смърт и тероризъм. Отчасти недоумяваме и питаме „Защо?“ Тази книга се опитва да даде отговор(-и) на това „Защо?“... Всъщност спомних си една книга, която по подобен начин се опитваше да отговори на тези въпроси – „Престъпление на нашето време“ (НК, С., 1985), едно великолепно френско томче, събиращо три романа: едноименният на Пиер Мустие, „Трупът на моя враг“ на Фелисиен Марсо и „Позлатената карта“ на тандема Боало-Нарсьожак, и трите филмирани с голям екранен успех. Но ако говорим за близък паралел, то той е между „Сладостта на живота“ и „Престъпление на нашето време“.