Владимир Шумелов
Вината, отговорността
Дорон Рабиновичи, „В търсене на М.“, МД „Елиас Канети“, Русе, 2012.

Дорон Рабиновичи (1961, Тел Авив, Израел) живее от 1964 г. във Виена, а „В търсене на М.“е първият му роман. В Австрия през 80-те и 90-те години на XX в. писателят, историкът и есеистът Рабиновичи отдава много сили и енергия в различни обществено-политически проекти – антисемитизма, расизма, десния популизъм, а също така и на проблемите на диаспората в Израел. Освен исторически и историческо-полемически книги той издава и кратки истории и два романа, които също предстои да излязат на български през 2013 г. Носител е на редица важни литературни награди: „Х. Ленц“, „Х. фон Додерер“, „Кл. Брентано“, „Бруно Крайски“, „Жан Емери“, „Ернст Робърт Курциус“, наградата на Виена за публицистика.

На български първият роман на Д. Рабиновичи излиза от името на Международно дружество „Елиас Канети“ (Русе) под редакцията на Недка Николова и в превод на Владимира Вълкова. Както и романа на Паулус Хохгатерер „Сладостта на живота“ (2012), и този е в престижната библиотека „Нова Европа“. Финансиран е с подкрепата на Европейската комисия. „В търсене на М.“ има жанрово уточнение „роман в дванайсет епизода“, а уводът на преводачката-германистка Владимира Вълкова е наречен много сполучливо „Неизбежимото минало“. Тя отбелязва година 1986-а, която според автора е „начало на конфронтацията с миналото в Австрия“. Защо мъчителното отбягване на миналото се проточва по-дълго, отколкото в Германия? Освен разлики като емиграционна политика, начин на организация на обществеността в двете държави, обществените дискусионни платформи и пр., „трябва да се отбележи и едно критично отношение към езика, което има своята традиция и история в немскоезичната култура, но което в края на хилядолетието става обект на политически дебат предимно в Германия. Към тези разлики, в духа на еврейския виц и австрийската самоирония, Рабиновичи добавя и тези в манталитета на двете държави: „Германците гледат с песимизъм към бъдещето. Австрийците гледат с оптимизъм към миналото“. Но конфронтацията с миналото, която очертава проблематиката в творчеството на Рабиновичи, не е реакционизъм, не е закъснял опит за рефлексия на потиснатата вина.“ (Вл. Вълкова) Разбира се към основните проблеми, които откриваме в творчеството на Рабиновичи бихме добавили другостта (предвид неговия еврейски произход); той критикува но не от позицията на двойно гражданство, а както Р. Музил търси човека извън „паспорта“, изследва другостта като общочовешки проблем в едно мултикултурно общество. Тясно свързан тук е и проблемът за идентичността, а също и въпросите около вината – разгръщани в настоящия роман. „В търсене на М.“ проследява историите на дванайсет персонажи (основните от тях са Дани и Ари), чиито съдби се преплитат и срещат в дванайсет странни, криминални, полуфантастастични епизода. Както пише преводачката Вл. Вълкова, „търсенето на М.“ се оказва и търсене на „мен самия“. Роман за превращенията на двама протагонисти и престъпление, издигнати в символи на общества и политики. Роман за вината и изкуплението, за манипулацията и страха. И миналото, от което преминаваш в бъдещето чрез спомена. „Много австрийци са запазили навика да изтриват нацисткото минало и са изненадани, че им го напомнят“, казва Дорон Рабиновичи. И още: „Толерантността на нетолератността е много силна в Австрия“.