Владимир Шумелов
Winterreise – навътре в паметта
Winterreise – навътре в паметта Алисия Аса. Зимно пътуване / El Viaje Del Invierno. Пр. Мануела Панаретова. „Фабер“, В. Търново, 2013.

Алисия Аса определено е находка за преводната поезия в България, което означава адмирации както за преводачката от испански Мануела Панаретова, така и за издателство „Фабер“ от В. Търново, което представя стиховете билингва (исп. и бълг.). Няколко думи за авторката на тази великолепна стихосбирка: Алисия Аса (Мадрид, 1966) е юрист по образование, а от 1989 г. е адвокат по корпоративно право и право на капиталовите пазари. Публикува много статии в сферата на търговското право, преподавала е в мадридския университет „Крал Хуан Карлос“. Сътрудничи на многобройни общоинформационни периодични издания и издания с културно-образователен характер. Членува в Съюза на писателите в Испания. Авторка е на стихосбирките: „Книгата на Дърветата“ (Ánfora Nova, 2010) – финалист за наградата на критиката в Андалусия (2011) и „Студеният сезон“ – илюстрации на художника Франсиско Ескалера (Ánfora Nova, 2011). Последният ѝ поетически сборник „Зимно пътуване“ (Ánfora Nova, 2011) получава международната награда за поезия „Росалия де Кастро“ през 2011 г.. Поезията ѝ е превеждана на италиански, френски, английски и сръбски език. Днес и на български.

Едва ли бихме да кажем за настоящата стихосбирка повече от анотацията в El Siglo от 2012 г.: „…Алисия Аса се изявява като автор, с чувствителност и елегантност разкриващ отношенията човек – природа; събирайки преживявания и емоции, преминаващи през паметта на дните, Алисия Аса пресича пътищата им в поетическата реалност. […] … 24 стихотворения, представящи с безупречна техника лирическата мъдрост и творческата зрялост на една поетеса с изключително етична нагласа съм света, стихосбирката е като огледало, в което отделните текстове, емоционални и живи, впечатляват с прецизността и въздействеността си и убедително заемат свое място в съвременната поезия“. И все пак. Структурирана в три цикъла, тази поетическа книга е разказ за пътя и преодоляването на разстоянията между Аз-а и света, между човека и света, до сливането с натурата. Тя е и „картография на времето“, „дълго очакване“, „отсъствие“ и „пророчески сън“, но и „памет“ за преодоляните пространства на духа и света в един „зимен път“ (вж. финалното стих. „Winterreise“ – „Зимен път“, цикъл песни на Франц Шуберт по поеми на Вилхелм Мюлер). Шуберт – музикалната романтика, и оня „Зимен път“ на другия романтик – на словото – В. Мюлер, излязъл в едно томче заедно с „Хубавата мелничарка“ през 2007 г. в ИА „А_б“, С. Двамата, заедно с испанския поет и прозаик Хуан Рамон Хименес (Нобел за 1956 г.), стоят в основата на философската организация на книгата. Особено Хименес – „главата“ на испанския модернизъм, който оказва огромно влияние върху цялата испанска поезия на 20. век. Ето откъде е меланхолията, погълнатостта на стиха от мисли за самотата и смъртта, организацията на поезията на музикален принцип, строгата метафоричност, избягването на праволинейната еднозначност и връзката с природата. И пр. (ако говорим за позовавания и влияния, тук са и Луис Сернуда, Назъм Хикмет, Роберт Валзер, Георг Тракл). На тази база А. Аса изгражда сложна поетическа фактура, чрез която пътуваме свободно през „маршрутите на сетивата“, до нас долита „ехото на разстоянията“, пронизват ни „погледите на зимата“, достигнали „ледените граници на твоето отсъствие“, зад които все пак проблясва надеждата. Ето как:

Когато убия комара с устни,
Ще произнеса думи на надежда.

Стихове за забрава и носталгия, за тайните, които ни държат безсънни, за очакване и завръщане, за превратностите на съдбата, за спомените, отсъствията, но най-вече стихове за паметта – за победата на паметта над смъртта:

Живееш и все пак паметта ми
изпреварва смъртта ти съдбовна.