литература плюс култура
няколко здрави парчета посред happy end-а


Кварталник | Актуален блок | Аргос | П–референции | Препратки | Информация | Каталог | Предлагане

Раздели
· Център
· π-референции
· Актуален блок
· Архив
· Връзки
· Въпроси/Отговори
· Допитвания
· Информация
· Каталог
· Кварталник
· КИД
· Разпределителна
· Челни класации

Жанрове
· Всички категории
· docu
· акростих
· анализи
· драматургия
· есеистика
· изкуствознание
· интервюта
· кинокритика
· културология
· лирическа проза
· литературна история
· литературна критика
· литературознание
· манифести
· обзори
· отзиви
· пародии
· писма
· поезия
· Приказки
· проза
· професорски истории
· публицистика
· пътеписи
· сатири
· статии
· фейлетони
· философия
· фрагменти

Връзки с предимство

  

Георги Гочев
Буревестници и охлюви
За “Фигури при влюбен полет”, реж. Вл. Петков, ТК “Контрапункт” и ТР “Сфумато”, 2005





Струва си да се помисли за любовта като анаколут, полисиндетон, хипербатон. Но това означава, че теоретичният опит трябва да поддържа една поточна, вселена зад всяко нещо любов и точно такава, нарушавана като цялост чрез прекомерности и липси, тя би била красноречива, фигурална. Би била еуфорична или потискаща, празнична или побъркваща, платонична или истерична. “Фигури при влюбен полет”, като проект за представление, подсигурява поточното тяло с два носещи текста — пиесата на Исмаил Жюд и “Страданията на младия Вертер” на Гьоте, но те са разпарчосани, още преди да са се сглобили. Не може да се разчита, че всеки е чел тези неща, това не е изпит с пращане на sms–и. Подсигурява — пак като проект или пожелание — и едно префинено elocutio, чрез текста на Барт “Фрагменти на любовния дискурс”, но то се е стопило, преди да си пусне боята, като евтино сокче. Ако това, което е трябвало да се получи, са фрагменти — не че един не е достатъчен, — то всеки би значел безкрайно много неща в своята формална незавършеност и нещата биха се получили в подобен хоризонт, биха се снадили там. Изсипването обаче на някакви контакти между някакви лица е хаотично и случайно, и ако те се разместят, или нещо изпадне, или някой угаси лампите, няма разлика.

Това пропуква и следваща дига. Кога да свърши представлението? И, разбира се, самото представление, ако поточното му тяло работи, би наложило мярка на себе си, би прекъснало на прага да се превърне в баналност или безмислица. “Фигури...” може да свърши на половината, на едната си четвърт, може да му се сложи още отгоре. Това е едно безцеремонно увъртане на работата, което дори не е изкусно, защото е пошло, въпреки че опитва да е непринудено. “Непринудено”: любовните сцени, а това трябва да са всички сцени, ако се съди по обясненията на актьорите и техните гримаси, приличат на физкултурен Big Brother. Така в девети клас се лашкахме по дюшеците и се натискахме, обути в клинове и шорти, преди да се появи учителят. Учителят обаче не идва да организира работата — било дори като едно означаемо, като най-едрото означаемо, нали точно за него е представлението — а остава като чопване... от Любимия Квартет. Ако може да се каже нещо положително, то е, че представлението на Явор Гърдев вече се гледа и премисля като някаква наша театрална парадигма, макар това при “Фигури...” да е довело до жалък резултат, до едно къртично внедряване в чуждото. Леген с вода, наместо леген с лайна; писмо на някаква героиня до незнам–кого–си, наместо последното писмо на Турвел до Валмон; опит за самоубийство с надървено лале, наместо с ножица; дърдорене на немски (това са репликите на един минезингер, в копринена риза и ботуши), руски, испански, френски, наместо една-единствена крута фраза на латински; мотане и търчане по сцената, наместо онова толкова дълбоко тичане и неразпознаване “по коридорите на страстта”. И цитатите, и чуждите езици, и блъскането на глави, и кълбетата, и буфонадата не могат да направят от това нещо цяло представление. Но по кухия му ствол има и запомнящи се израстъци: “Гледам това старо дърво, което ти посади пред дома ми...” (думи на може би 25 годишна); или “В Париж никой не говори френски”; или “Искам да съм буревестник, не искам да съм охлюв”.

Ако не сте ходили в новото Сфумато, вие читави птици, идете да го видите, защото е много хубаво. На 10 и 24 т. м. дават и Любимия Квартет, 8 лева.








  




[ Обратно в указателя за π–референции ]



Добавено на: February 10th 2005
Изпратил: Георги Гочев
Посещения: 6156






литература плюс култура е независимо издание на свободно меняща се група единодействащи.
За имена все пак виж редколегията на Кварталника ни.
Публикуваните материали са собственост на съответните автори.
Възпроизвеждането им изисква изричното разрешение на автора.
Струва ни се в добрия тон да се упомене литература плюс култура като източник. Коментарите са на оставилите ги.
© 2000-2012 http://GrosniPelikani.net
Можете да получавате съобщения за новото при нас чрез файловете backend.php или ultramode.txt.
Кодът на това съоръжение е на PHP-Nuke Copyright © 2003. PHP-Nuke се разпространява свободно.
Изработка на страницата: 0.15 Секунди