Herta Müller
Херта Мюлер (17. 08. 1953), от семейство от германското малцинство в Румъния, е родена в Банат. Майка й е депортирана за принудителен труд в СССР, а баща й, бивш СС-войник, работи като шофьор на товарен автомобил. Херта Мюлер следва в Университета Тимишоара – германска и румънска филология. От 1976 работи като преводачка в машинен завод; уволнена е през 1979 след отказа й да сътрудничи на румънската Секуритате. След това се изхранва с преподаване на немски в училища и детски градини и от частни уроци.
През 1987 Херта Мюлер емигрира, заедно с тогавашния си съпруг, писателят Рихард Вагнер, в Западен Берлин, където живее и днес.
Канена е на множество работни престои и като водещ на писателски лекционни курсове из Германия и в чужбина, между другото като заемаща професурата „Братя Грим“ в Университета в Касел (1998), гост-професурата „Хайнер Мюлер“ в Свободния Университет в Берлин (2005).
И до днес житейският й и литературен път са свързани с наследството на режима на Чаушеску в Румъния. В този смисъл я определят като профилирана писателка.
Носителка на множество литературни награди, между които Литературната награда Аспекти (1984), Наградата на германските критици (1992), Европейската литературна награда Prix Aristeion (1995), Берлинската награда за литература (2005).
През 2009 романът й Atemschaukel (от където е предлаганият по-долу откъс), осъществен с помощта на стипендиантската програма Grenzgänger на фондация „Роберт Бош“, е сред шестте номинирани за Гермаската награда за книга. В тази книга Мюлер пише за пътя на млад мъж за един депортационен лагер в Русия, който е схващан като обобщителен за съдбата на германското малцинство в Румъния след Втората световна война. Като модел й служи преживяното от починалия през 2006 носител на наградата „Бюхнер“ поет Оскар Пастиор, чиито устни спомени Мюлер и записвала.
На 8. 10. 2009 беше оповестено, че Херта Мюлер ще получи Нобеловата награда за литература за 2009. „Посредством сгъстяването на поезията и вещността на прозата тя е обрисувала пейзажи на безотечествеността.“, се казва в обосновката на решението.
Прозата на Херта Мюлер е преведена на 24 езика.
При Пеликаните може да се прочете следното от Херта Мюлер:
Контрабандно общество